***

Загубих един ден...нямаше дори гласа ти в него. Празен, глупав, безличен, никакъв ден.

Желание за още...

Може ли в дома на чужд човек макар и приятел да се почувстваш сигурен, спокоен, да не ти се тръгва и да разбереш какво ти е липсвало толкова години? Ето това почувствах днес... желание за нетръгване.

Следващата стъпка, след осъзнаването на липсите е измисляне на начини за попълването им. И тук идва сложното. Дали като направиш себе си щастлив и осъзнаваш, че ще нараниш други хора можеш да се зарадваш на щастието си. Трябва да си пълен егоист, непукист и още каквото се сетите завършващо на ист, за да можеш после да живееш безметежно и доволно. Обаче толкова ти се иска да опиташ как е да имаш нормалните човешки взаимоотношения, че започваш да се сърдиш на човека, който не може да ти даде това пълно щастие, но ти дава единствените щастливи моменти, които си имал. И сега терзанията...малко или нищо?! А може и да забравя днешния ден. Страхливка, нали?

П.Дънов

Здравето на човека зависи от следните четири неща:

- От силата на неговия дух.
- От добротата на неговата душа.
- От светлината на неговия ум.
- От мекотата на неговото сърце.
/П.Дънов/

Не ме познаваш...

Мислиш си, че познаваш хората, които обичаш...че те те познават защото си позволил да влязат в сърцето ти, душата ти...дал си им право да те обичат и...нараняват.

Изведнъж, след години разбираш, че ти не познаваш тези обичани хора...че те не те познават. Става ти студено, не знаеш какво да правиш с чувствата си. Първо сълзите се мъчат да измият лошото...после те обзема гнева, за да помете болката.

Какво трябва да се направи? Отново да извиваш устните си в подобие на усмивка, да загубиш онези златни точици в зеленото на очите, които блестят когато си щастлива и без които погледа ти е празен, да замръзнат ръцете ти...пак?

Разходката в снежната вечер не ти дава никакъв отговор.

приятелите

Светът е място, което е по-добро за живеене, когато ги има тези хора, които са ни по-близки и от така наречените "кръвни роднини". Приятелите стават за всичко: да се радват с нас, просто да ни слушат, когато имаме нужда някой да ни слуша мрънканиците... да поплачат, попеят, попият с нас... изобщо нужни са ни, а сигурно и ние на тях.

Какво се случва, когато се почувстваме предадени от приятел? Когато почувстваме неискреността?

Аз лично простих, но повече никога не мога да се доверя на този "приятел". Празно ми е, защото го смятах за ной-добрия си приятел. А когато най-добрия те предаде, какво ли се случва с тези другите, които са ... просто приятели?

непразнично

Кога спираш да правиш планове за утре, за следващата седмица, за следващата година... Кога започваш да живееш само за днес? Дали пропиляното вчера може да успееш да наваксаш днес... Как осмисляш безмисленото?

Иска ти се да си част от нечии чужди планове, които да включват твоите желания, чувства, емоции, мрънканици...досадна си.

Можеш да си направиш твоят ден, без планове. Можеш като начало да се харесаш на себе си, после да се усмихнеш. Лесно е. После отвори широко очи и позволи да погледнат в тях птиците и тогава ще си част от техния полет...морето и ще се носиш по гребена на вълната...детето и ще имаш най-хубавите мечти...

Позволи на живота да е част от теб... тогава ще си част от неговият велик план за теб. Има те, ти си част от Вселената и това е най-хубавото...усети я в себе си.

...Няма рецепта за щастие :(

Колко е лесно да си фармацефт си мисля днес, прочиташ рецептата и само внимаваш да дадеш точните лекарства. Може да проявиш малко съпричастност, защото знаеш какво му е на човека от рецептата, но не е задължително. Оставаш обаче с чувството, че си помогнал в излекуването му.

Когато обаче нямаш връзка с медицинския свят, а покрай теб "боледуват" приятелите ти от необичане, от самота, от нежелание да се обичат, ти се иска да имаш думички за всеки от тях, които лекуват, иска ти се да имаш ръце, които да стопят, иска ти се да дадеш твоята усмивка и да се случи неслучващото се....

Иска ми се...и понякога чудото става.